Д-р Тихомира Георева: Моята мисия е да променям стереотипите и крайностите в храненето
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Тихомира Георева е гастроентеролог и нутриционист в УМБАЛ „ Пълмед “ в Пловдив. Тя е създател на специфични режими за справяне със затлъстяването и битка с метаболитния синдром, предиабет, подагра, разнообразни гастроинтестинални болести. Тези режими най-общо включват здравословна диета, физическа интензивност и поведенческа терапия. Преглежда също в ДКЦ „ Пълмед “ и ДКЦ „ Бургасмед “ в Бургас.
Д-р Георева, за какво избрахте да се посветите на медицината?
От дете знаех, че ще стана доктор. Израснала съм в нормално семейство, родителите ми не са лекари, само че интелигентни хора, които са ме учили преди всичко да бъда добър човек, да оказвам помощ и да последвам фантазиите си, колкото и провокации да имам по пътя. Когато бях дребна, диагностицираха дядо ми с рак. Грижех се за него и му дадох обещание един ден да мога да церя хората и да оказвам помощ. Медицината за мен не е просто работа, а предопределение.
Как решихте да станете гастроентеролог?
Гастроентерологията е доста забавна и всеобхватна компетентност. Хубавото при нея е, че виждаш резултатите при дейно лекуване, съчетано с верен хранителен режим. Повечето от гастроинтестиналните болести имат директна връзка с храненето. Прогнозата на рака на дебелото черво е извънредно удобна и над 90% протича с изцеление, когато болестта се диагностицира в ранен стадий. Затова профилактиката е преди всичко.
Имате още една забавна специализация – по нутрициология. Това е мотив да Ви попитам с какво Ви сграбчи тази област на здравното познание – науката за храненето?
Нутрициологията е доста забавна просвета. Тя ни учи освен по какъв начин да се храним, само че това е метод на живот.
Бичът на съвремието ни като метаболитен синдром и синдром на дразнимото черво имат директна връзка с храненето. Връзката мозък - черво е доста тясна и неразделна. Стресът предизвика хранителни нарушавания, както и противоположното. Неправилното хранене е,,стрес ” за организма и изводът е, че двете не са взаимно изключващи се, а са част от един циничен кръговрат.
Кои са учителите Ви, които са съдействали най-вече за образуването Ви като персона и експерт?
Учителите ни са тези, които не ни потупват по рамото. Нашите учители са нашите критици.
Един от тях е доцент Боянов, ръководителят на Отделението по гастроентерология в „ Пълмед “, в което постъпих на работа незабавно след университета. Той ми е давал и дава най-ценните уроци. Строг, само че обективен, той ме научи, че всяко нещо би трябвало да се извоюва, най-много уважението. Трябва да бъдеш способен и самокритичен и постоянно да даваш повече от себе си и да приемаш пациентите си като свои близки и родственици.
Имате усещания като съветник по нутрициология в два огромни града – Пловдив и Бургас. Какво кара хората да търсят консултация по въпросите на храненето и диетите?
Храната е нужда, а да се храним вярно, с цел да сме здрави - е изкуство.
На пациентите им е омръзнало да пият единствено хапчета, които замаскират недоволствата им за избран интервал от време. Целта ми е сложен метод към пациента, посредством верния режим да излекуваме аргументите, а много постоянно те се дължат на погрешен асортимент на хранителни нутриенти и тяхното погрешно комбиниране.
А кои са по-активни – дамите или мъжете?
Напоследък виждам наклонност на интензивност в интерес на мъжете.Те желаят да са суетни наедно с дамите да наподобяват добре и усещанията ми са, че стартират да обръщат по-голямо внимание на външния си тип.
Какви проблеми диагностицирате най-често?
Най-честият проблем измежду пациентите е възприятието за тежест и отичане, дискомфорт, бързо огладняване и отмалялост след хранене.
Отминава ли съгласно Вас времето на псевдолечението, псевдодиетите и псевдолечителите, с присъщите за тях крайни подходи – лекуване с апетит, водни диети и други сходни?
Това е моята задача, да трансформирам стандартите и крайностите, защото всяка една рестрикция и вманиачаване отключват дълбоки психически контузии.
Кои тематики и проблеми от гастроентерологията и нутрициологията намирате за изключително забавни и предизвикателни и бихте желали да им посветите повече време и старания в проучвателен проект в бъдеще?
Една от тях е синдромът на дразнимото черво. От него страдат най-вече младежи на възраст сред 16 и 30г., само че може да се срещне във всяка възраст, като съотношението мъже-жени е почти 1:2.Честотата му в развитите страни доближава 11.2-20% от общата популация и съставлява към 50% от всички стомашно-чревни болести.
Стресът е различен основен фактор, който предизвика синдрома на дразнимото черво. Изнасям лекции по отношение на тематиката хранене и стрес, която може да е бъдещата ми докторантура.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Харесва ми да пътувам, да опознавам разнообразни нации и култури, техните храни и билки.
Как си почивате най-добре?
На първо място е разтоварването след тежък работен ден с подготовка, разходка измежду природата или хубава книга.
Коя своя фантазия желаете да видите осъществена през новата година?
Искам да продължа развиването си в теоретичен проект в диетологията, да видя от ден на ден излекувани хора, да основа мотивация и да видя блясъка и вярата в очите им от постигнатите резултати и да трансформирам стандартите за здравословното хранене. Имам поради вторачването в броя на калориите, желанията към артикули с понижена масленост, вярването, че мазнините в храната омазняват черния дроб и покачват холестерола, както и мита, че посредством недояждане се смъкват мазнините към корема.
И в края на нашия диалог дано Ви попитам какво държание във връзка с храните и храненето не бихте предложили в тези студени зимни дни?
Не предлагам тежките значителни вечери, съчетани с консумация и разбъркване на разнообразни видови храни. Не предлагам късното хранене и храненето под стрес.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Тихомира Георева е гастроентеролог и нутриционист в УМБАЛ „ Пълмед “ в Пловдив. Тя е създател на специфични режими за справяне със затлъстяването и битка с метаболитния синдром, предиабет, подагра, разнообразни гастроинтестинални болести. Тези режими най-общо включват здравословна диета, физическа интензивност и поведенческа терапия. Преглежда също в ДКЦ „ Пълмед “ и ДКЦ „ Бургасмед “ в Бургас.
Д-р Георева, за какво избрахте да се посветите на медицината?
От дете знаех, че ще стана доктор. Израснала съм в нормално семейство, родителите ми не са лекари, само че интелигентни хора, които са ме учили преди всичко да бъда добър човек, да оказвам помощ и да последвам фантазиите си, колкото и провокации да имам по пътя. Когато бях дребна, диагностицираха дядо ми с рак. Грижех се за него и му дадох обещание един ден да мога да церя хората и да оказвам помощ. Медицината за мен не е просто работа, а предопределение.
Как решихте да станете гастроентеролог?
Гастроентерологията е доста забавна и всеобхватна компетентност. Хубавото при нея е, че виждаш резултатите при дейно лекуване, съчетано с верен хранителен режим. Повечето от гастроинтестиналните болести имат директна връзка с храненето. Прогнозата на рака на дебелото черво е извънредно удобна и над 90% протича с изцеление, когато болестта се диагностицира в ранен стадий. Затова профилактиката е преди всичко.
Имате още една забавна специализация – по нутрициология. Това е мотив да Ви попитам с какво Ви сграбчи тази област на здравното познание – науката за храненето?
Нутрициологията е доста забавна просвета. Тя ни учи освен по какъв начин да се храним, само че това е метод на живот.
Бичът на съвремието ни като метаболитен синдром и синдром на дразнимото черво имат директна връзка с храненето. Връзката мозък - черво е доста тясна и неразделна. Стресът предизвика хранителни нарушавания, както и противоположното. Неправилното хранене е,,стрес ” за организма и изводът е, че двете не са взаимно изключващи се, а са част от един циничен кръговрат.
Кои са учителите Ви, които са съдействали най-вече за образуването Ви като персона и експерт?
Учителите ни са тези, които не ни потупват по рамото. Нашите учители са нашите критици.
Един от тях е доцент Боянов, ръководителят на Отделението по гастроентерология в „ Пълмед “, в което постъпих на работа незабавно след университета. Той ми е давал и дава най-ценните уроци. Строг, само че обективен, той ме научи, че всяко нещо би трябвало да се извоюва, най-много уважението. Трябва да бъдеш способен и самокритичен и постоянно да даваш повече от себе си и да приемаш пациентите си като свои близки и родственици.
Имате усещания като съветник по нутрициология в два огромни града – Пловдив и Бургас. Какво кара хората да търсят консултация по въпросите на храненето и диетите?
Храната е нужда, а да се храним вярно, с цел да сме здрави - е изкуство.
На пациентите им е омръзнало да пият единствено хапчета, които замаскират недоволствата им за избран интервал от време. Целта ми е сложен метод към пациента, посредством верния режим да излекуваме аргументите, а много постоянно те се дължат на погрешен асортимент на хранителни нутриенти и тяхното погрешно комбиниране.
А кои са по-активни – дамите или мъжете?
Напоследък виждам наклонност на интензивност в интерес на мъжете.Те желаят да са суетни наедно с дамите да наподобяват добре и усещанията ми са, че стартират да обръщат по-голямо внимание на външния си тип.
Какви проблеми диагностицирате най-често?
Най-честият проблем измежду пациентите е възприятието за тежест и отичане, дискомфорт, бързо огладняване и отмалялост след хранене.
Отминава ли съгласно Вас времето на псевдолечението, псевдодиетите и псевдолечителите, с присъщите за тях крайни подходи – лекуване с апетит, водни диети и други сходни?
Това е моята задача, да трансформирам стандартите и крайностите, защото всяка една рестрикция и вманиачаване отключват дълбоки психически контузии.
Кои тематики и проблеми от гастроентерологията и нутрициологията намирате за изключително забавни и предизвикателни и бихте желали да им посветите повече време и старания в проучвателен проект в бъдеще?
Една от тях е синдромът на дразнимото черво. От него страдат най-вече младежи на възраст сред 16 и 30г., само че може да се срещне във всяка възраст, като съотношението мъже-жени е почти 1:2.Честотата му в развитите страни доближава 11.2-20% от общата популация и съставлява към 50% от всички стомашно-чревни болести.
Стресът е различен основен фактор, който предизвика синдрома на дразнимото черво. Изнасям лекции по отношение на тематиката хранене и стрес, която може да е бъдещата ми докторантура.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Харесва ми да пътувам, да опознавам разнообразни нации и култури, техните храни и билки.
Как си почивате най-добре?
На първо място е разтоварването след тежък работен ден с подготовка, разходка измежду природата или хубава книга.
Коя своя фантазия желаете да видите осъществена през новата година?
Искам да продължа развиването си в теоретичен проект в диетологията, да видя от ден на ден излекувани хора, да основа мотивация и да видя блясъка и вярата в очите им от постигнатите резултати и да трансформирам стандартите за здравословното хранене. Имам поради вторачването в броя на калориите, желанията към артикули с понижена масленост, вярването, че мазнините в храната омазняват черния дроб и покачват холестерола, както и мита, че посредством недояждане се смъкват мазнините към корема.
И в края на нашия диалог дано Ви попитам какво държание във връзка с храните и храненето не бихте предложили в тези студени зимни дни?
Не предлагам тежките значителни вечери, съчетани с консумация и разбъркване на разнообразни видови храни. Не предлагам късното хранене и храненето под стрес.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ